„Каквото и да кажа, свършва с викове.“ Родителите на тийнейджъри често се чувстват така, сякаш всеки разговор е минно поле. Детето отговаря грубо, вратата се тръшва, а след това всички мълчат с часове.
Защо точно сега
В пубертета мозъкът още се учи да овладява силните емоции, а нуждата от самостоятелност расте по-бързо от умението да се използва. Спорът често е начинът, по който тийнейджърът проверява къде свършваш ти и къде започва той.
Родителят пък е изморен и притеснен за оценките, за телефона, за компанията. Така двама напрегнати души се срещат в кухнята в десет вечерта и малка забележка за чинията се превръща в голям скандал.
Граница не означава война
Тийнейджърите имат нужда от правила, дори когато протестират срещу тях. Помага, когато правилата са малко, ясни и обсъдени предварително, а не измислени в разгара на караницата.
- Говорете за правилата в спокоен момент, не когато вече сте ядосани.
- Изслушай мнението му, дори да не промениш решението си. „Разбирам, че ти се струва несправедливо. Правилото остава.“
- Последствията да са предвидими и свързани с проблема.
- Ако някой от вас избухне, спрете. „Сега и двамата сме ядосани. Ще говорим след час.“ Да спреш навреме е умение.
Безплатен уводен разговор
Ако у вас всеки разговор завършва с караница
Можем да погледнем заедно какво се повтаря и какво да опиташ по различен начин. Без обвинения към теб или към детето.
Безплатен разговорВръзката е по-важна от последната дума
Не всяка битка си струва. Косата, музиката и бъркотията в стаята обикновено могат да почакат. Безопасността, уважението и училището са по-важни. Когато избираш битките си, детето по-лесно чува онези, които наистина имат значение.
Извинението работи и в двете посоки. Ако си казал/а нещо, което не мислиш, признай го: „Прекалих. Съжалявам.“ Така показваш на тийнейджъра как се поправя едно отношение.
Кога да потърсиш помощ
Ако скандалите са всекидневни, ако има посягане или чупене на вещи, или ако се чувстваш безсилен/на като родител, разговорът с психолог може да помогне. Понякога работим само с родителя, понякога с цялото семейство. Повече има на страницата Психолог за деца и тийнейджъри.


