Твоят тийнейджър вероятно прекарва часове в TikTok, Instagram или Snapchat. Повечето родители се тревожат за времето пред екрана. По-рядко забелязваме какво се случва със самочувствието на детето, докато скролва.
Животът на другите винаги изглежда по-добър
В социалните мрежи всеки показва най-хубавото от себе си: перфектното лице, ваканцията, компанията. Тийнейджърът сравнява своя обикновен вторник следобед с най-добрите моменти на стотици хора. В тази възраст въпросът „Кой съм и харесват ли ме?“ е най-силен и това сравнение тежи особено.
Родителите чуват: „Грозна съм.“, „Всички ходят някъде, само аз не.“, „Никой не ми харесва снимките.“ Зад тези думи често стои несигурност, която мрежите не създават, но засилват. Повече за вътрешния критик има в Ниско самочувствие.
Знаци, на които да обърнеш внимание
- настроението му зависи силно от харесвания и коментари;
- телефонът е в ръката му до късно през нощта и сутрин е изтощен;
- говори негативно за тялото си или рязко променя храненето си;
- вижда се все по-рядко с приятели на живо и прекарва все повече време онлайн;
- изглежда разстроен след съобщения, но не казва защо.
Последното може да е знак за онлайн тормоз. Говори с детето спокойно и му покажи, че може да ти каже, без да се страхува, че ще му вземеш телефона.
Безплатен уводен разговор
Ако виждаш, че мрежите тежат на детето ти
Можем да поговорим как да подходиш и дали детето има нужда от свое място за разговор.
Безплатен разговорКакво може да направи родителят
Забраната рядко решава проблема и често просто го скрива. За границите около екраните писах в Дете и екрани. При тийнейджъра повече помага разговорът:
- Питай с любопитство, без присъда. „Кого следиш? Какво ти харесва там?“
- Говорете заедно как се правят снимките и защо никой не изглежда така в реалния живот.
- Уговорете телефоните да остават извън спалнята през нощта, включително твоят.
- Покажи с примера си. Детето вижда колко време прекарваш ти в телефона.
- Подкрепяй заниманията, в които се чувства добре без публика: спорт, музика, приятели на живо.
Кога да потърсиш помощ
Ако забележиш трайна тъга, рязка промяна в храненето или детето каже, че не иска да живее, потърси помощ веднага. При непосредствена опасност се обади на 112. Когато няма спешност, разговорът с психолог може да помогне на тийнейджъра да изгради по-стабилно усещане за себе си. Повече на страницата Психолог за деца и тийнейджъри.


